В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко? Виж го изобразен в представителите му | Бай Ганьо прави избори
– Хубава работа! Защо съм Ганьо Балкански, в случай че няма да зная и този поминък. Ти, господине мой, тури ме в която щеш околия и ми кажи който щеш да ти избера. Едно магаре тури за претендент, и магарето ще ти избера, майка му остаряла! Само дай ми околийския с жандармите и ми дай 1000-2000 лв.. Да ти събера аз тебе, приятелю мой, ония ми ти синковци от прът, от въже, така 40-50 прангаджии и да ги наредя в две-три кръчми по краищата, да им подложа по ведро на глава, па да им извикам: " Ха бакалъм! Да живее България! " Хе-е! Тука ли си, Пенке ле!... Като накървят ония ми ти изпъкнали очи, като почнат да вадят от поясите ония ми ти ножове, да ги бучат по масите, като дигнат една врява с ония ми ти прегракнали, дрезгави гласове – страх да те побие! Па земи, че поведи през нощта тази ужасия през измежду града... Опозиция ли?... Дяволът не може да ти излезе отсреща! Прекарай ги край къщата на някой съперник... Мале блага! Като разтворят ония ми ти гърла!... От един сахат място да ги чуеш, мравки ще запъплят под кожата ти, като на таралеж ще ти настръхнат косите!... Па свикай селските кметове и писари, па им светни с очи, па им скръцни със зъби, па им уточни тия синковци... Избиратели ли?... – И сянката им няма да видиш! Като ти кацнат от всяко село по 12 души общински съветници с кметовете заедно, като събереш служителите и писарите, сложи по краищата жандарми да връщат другите селяни, окръжи бюрото с тия 40-50 злодеи, направи някоя шашарма, наблъскай в кутиите няколко снопа бюлетини и ето ти тебе магарето депутат, ха-ха-ха.
***
След няколко дни Граматиков прочете в един от столичните вестници следующата депеша:
" София. Министър-президенту. Изборите се направиха при безспорна тишина и порядък. Избрани: Ганьо Балкански, Фильо Гочоолу и Танас Дочоолу, всички наши. Опозиционните претенденти се провалиха позорно. Щом се появиха гласоподавателите с музика отпред, шайката им се разбяга. Целият град тържествува. Да живее Негово Царско Височество.
Ганю Балкански "
Писмото до Граматиков., за което нагоре споменахме, се свършваше с тези думи:
" А народът какво ще каже, какво ще прави? Любопитен въпрос! Ти ми споделяше едно време, че вярваш още в българския народ. Хайде де! Не се подигравай! В кого вярваш ти? В това ли рабско племе, което търпи всичко това? Виж го изобразен в представителите му.
Народа, в който ти вярваш, е плебей, споделям ти, роб; робуването е за него самодоволство, тиранията милосърдие, роболепието мъжество, презрителното хъркане от горната страна - музика! И отново този народ е несретен и трагичен, трижд трагичен! Бит от ориста, наказан да страда и да тегли за други, непреодолим от неприятели, а още повече от другари и спасители, той нямаше нито една твърда точка, на която да спре погледа си, една ръкохватка, на която да се ослони, той е изгубил вярата в себе си и в ориста си и е станал така " удобен " и изтрезнял, изтрезнял до апатия. Без помощ, без съвет, сломен и раздран външно и вътрешно, ето го на, една печална, от стихии разсипана останка от остарели времена...
Има ли кой да го съживи, да го повлече подире си? – Идеали? - Суета, вятър!... "
От „ Бай Ганьо прави избори ”
Карикатури: Илия Бешков
